Аз съм един африканец с българско гражданство, който обича интересни неща и иска да се занимава с изкуство. От инсталации до живoпис – различни видове визуално изкуство.
Роден съм в Германия, Ваймар, като почти през целия си живот живея в България или в Германия. Не се самоопределям дали съм германец или българин. Имам паспорт, на който пише българин, но за мен това е безумие, аз не искам да се слaгам в рамка.

6 или 7-годишен бях, но по-сериозно започнах в 4-ти клас.
Най-често рисувах кораби, големи кораби, яки са като самолетчета. Имам голяма колекция на макети на самолетчета и много ме впечатляват, особено ако са с интересна история.

Падане от леглото :-), отивам до банята, и оттам започва режимът – ателието, дали съм вдъхновен, дали ще рисувам. Зависи как се чувствам. Когато си артист, има момент, в който се чувстваш емоционално изтощен и не можеш да спазваш график всеки ден.
Работата ми е на психологическа и емоционална почва.

Докато не се обади коремът. Но са нужни само две-три хапки, за да не ти се доспи.
Рекордът ми е 10 часа, без да спра.
Обичам картините си недовършени, да има моментът на несъвършенство.

По никакъв начин не съм се чувствал дискриминиран. Там всички са приети. Там е такова място – свободни са.

Естествено, хората на изкуството имат способност да гледат от различни ъгли. Няма как да си артист, ако не си широко скроен.
Иначе като цяло от 1 до 10, българското общество е изостанало поне 20!!! в отношението си към различните.

Официалното наименование на това заболяване е ахондроплазия, най-известния вид на дуорфизъм, от общо 3 000 вида.
Този случай не е рядък. Не мога да кажа с точни цифри, но понякога при възрастни родители може да се случи да имат дете с това заболяване.

Понякога. Стълби, асансьори… Ако съм изтощен след 12 часа в ателието, ми е трудно. Тогава взимам такси. Не е скъпо и ме спасява.
Сега съм натрупал килограми (смее се). Трябва повече да се движа. Обичам да си готвя и да хапвам… скоро ще съм във форма. По-мощна структура съм и мога да тренирам по-силови натоварвания – вдигане на тежести, крос-фит. Тези, свързани с височина – не.

Кое ни е по-трудно да приемем в България? Че съм черен! За обществото ни това е направо главозамайващо! Това, че говориш български и си черен, просто е шок за хората.
И това, освен че си черен, че си роден в Германия, а живееш тук.

Защото е забавно! Като закостеняла страна – не всичко е изказано.
Не съм се върнал. Майка ми е ме е отгледала тук, тук съм през повечето време. Обичам България! Майка ми има достатъчно ресурси, а за мен е удоволствие навсякъде. И се забавлявам.

Майка ми беше първият човек, който ми каза: „Трябва да гледаш спокойно или ще се побъркаш“. Като дете си много чувствителен, после почваш да се отпускаш и да се шегуваш с това, което си. И си готов да се забавляваш.

Това е много тънък лед – да даваш съвети как да се справят с живота! Опасен елемент е, но нека  намерят това, което ги прави хора. И да намерят приятели, които ги разбират.
Ясно е, че обществото не може да е на едно мнение. Затова намери нещо, което да ти дава сили. Интерес, който да ти дава смисъл. Намери го, иначе си го закъсал.
В съвременната психология е казано – 30 минути медитация и 1 час дълбок разговор с някого са най-доброто нещо за деня ти.
И напитка по ваш избор – бих добавил.

Принципно моите приятели ме гъбаркат с нови и нови идеи. Особено с това, че съм черен – шегуваме се.  Толкова са много и са груби 🙂

Едно от нелепите схващания е: „Щом е такъв, той има определени ограничения.”

Много неща. От политически проблеми до лични усещания, до това дали съм имал черна комедия в работата си, литературата… Не е едно. Всичко вдъхновява. И мацките. Обичам да си говоря с яки мацки и хора, които имат какво да кажат. С една дума – интелигентни хора. С тях винаги е готино да си говориш.

Много са, не едно и не две. Ходя на Карадере, Лещен в Родопите, дълбоко в планината.
В планината си сред дивото. Свободен си. Търсиш собствения си начин. И тази свобода ти дава право да правиш каквото си искаш.

Много са филмите, хиляди. Дава ми идеи и ме зарежда творчески „Огледало (Зеркало)“ на Андрей Тарковски.
В момента чета „Смъртта на Вергилий”- роман от австрийски писател.

Ами, пробвайте! Събудете се сутрин рано, прекарайте деня с боя и терпентин, стойте и спорете с платното!
То ти казва: „Няма да стане!“ Ти имаш връзка с платното. Карате се, обичате се… Понякога викаш: „Аз ще се разведа с теб!”.
После пак се обичате! Дълъг и труден процес, истински съзидателен.

От една страна е малко досадно, че стоиш, не мърдаш и чакаш да те рисуват. 
Когато си роден различен и от малък те гледат постоянно, едва ли толкова те интересува. Хич не ми пука! От погледите ми е все тая.
Когато те гледат, или трябва да се скриеш в някоя хралупа, или да не ти пука. Аз съм го надживял и дори ходя на нудистки плаж.
Младите хора са моята компания и когато видят, че съм отворен, и те се отварят. И социалните медии им помагат да имат по-широк мироглед.

Ако някой иска да ме пита, нека го направи. Отворена книга съм, готов съм да отговоря на всеки въпрос.
Не винаги имам време да говоря, но винаги съм навит. Но да е добронамерен.

Те винаги се изменят. Да завърша поне 2 магистратури – някъде извън България. Аржентина. Там все още положението с образованието не ми е понятно. Обичам Патагония, планините, бил съм там и много ми допада.

Имам изложба в Банкя през октомври, част от признати имена и млади артисти. 6 октомври. Микро на Кърниградска – с две картини. Имах участие в Истанбул – трябва да изкарвам пари.