Често говорим за „достъпна среда“, но тя не се изразява само във физическа достъпност. Достъпната среда е целият заобикалящ ни свят, отношението на случайните хора по улицата, на съседите, на лекарите, на учителите, на работодателите. На политиците. Бариерите понякога са суеверия, понякога са липса на опит в общуването с различни хора с увреждания. В обществото ни липсват модели на поведение в различни ситуации, свързани с хората с увреждания.

Достъпната среда е широко понятие, което обхваща не само физическата инфраструктура, но и социалните и културните аспекти на обществото, които могат да се приспособят, за да отговарят на разнообразните нужди и способности на хората. Това включва не само хора с увреждания, но и други групи, като например възрастните хора, децата, майките с деца, бременните жени и др.

Ето някои аспекти на достъпната среда:

Физическа инфраструктура: Включва архитектурни решения, които улесняват достъпа и участието на всички хора в обществото. Това може да включва достъпни сгради, пешеходни пътеки, обществени пространства и транспортни средства, които са пригодени за различни нужди, като например широки тротоари, специални маршрути за хора с увреждания и адаптирани транспортни средства.

Социални услуги и образование: Достъпната среда се отнася и до обществените услуги като здравеопазване, образование и социални грижи. Това включва осигуряване на равен достъп до здравни заведения, училища и социални услуги за всички групи от обществото, включително за хора с различни специални нужди.

Информационни и комуникационни технологии: В съвременния свят достъпът до информация и комуникация е от съществено значение за участието в обществото и пазара на труда. Достъпната среда включва уебсайтове, софтуерни приложения и други технологични решения, които са проектирани да бъдат достъпни и използвани от всички хора, включително от хора с увреждания на зрението, слуха или движението.

Културни и развлекателни събития: Обществените събития, културните институции и развлекателните обекти трябва да бъдат проектирани и организирани по начин, който улеснява участието на всички хора. Това включва предоставяне на достъпни средства за възприемане на информация и забавление, както и създаване на включващи и равнопоставени среди за различните групи от обществото.

Достъпната среда е това, което следва да осигури равен достъп и участие за всички хора в обществото, като подчертава значението на равнопоставеността и зачитането на различията.

#ОбщностМостове #ДостъпнаСреда

В България хората с физически и сетивни дефицити се сблъскват на първо място с неразбирането за достъпност. Те се сблъскват с редица проблеми, които варират от физически бариери до социални и икономически предизвикателства. Ето някои от основните проблеми:

Недостъпна инфраструктура: Повечето сгради, обществени пространства и транспортни средства в България не са проектирани или адаптирани за лесен достъп и употреба от хора с физически увреждания. Липсата на рампи, лифтове, широки врати и други средства за достъпност затрудняват мобилността на хората с увреждания и дори правят невъзможно излизането на някои от тях от дома им.

Липса на информация и комуникация: Много уебсайтове, софтуерни приложения и други информационни източници не са достъпни за хора със сетивни увреждания или други потребности. Липсата на адекватна информация и комуникация ограничава възможностите за образование, заетост и социално участие.

Недостъпно здравеопазване, образование и социални услуги: Достъпът до здравни заведения, образователни институции, социални услуги и други обществени институции в повечето случаи е ограничен за хора с физически и сетивни дефицити. Липсата на достъпни услуги за рехабилитация, подпомагане и поддръжка може да доведе до здравни проблеми и социално изключване.

Социално изключване и стигма: Хората с физически и сетивни дефицити често се изправят пред социално изключване и стигма. Недостатъчната информираност и негативните убеждения за техните способности могат да доведат до дискриминация и ограничени възможности за образование, работа и социално участие.

Икономическа зависимост и затруднен достъп до пазара на труда: Хората с физически и сетивни дефицити често се изправят пред предизвикателства при намирането на работа и финансова независимост. Ограниченият достъп до образование, обучение и работни места, вследствие на недостъпността на средата във всички аспекти може да доведе до икономическа зависимост и социално изключване.

Тези са само някои от проблемите, с които се сблъскват хората с физически и сетивни дефицити в България. Решаването на тези предизвикателства изисква съвместни усилия от страна на обществото, правителството, неправителствените организации и частния сектор.

Член 9  Достъпност

1. За да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Тези мерки, които следва да включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, се отнасят и към:

а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места;

б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат също подходящи мерки за:

а) разработване, обнародване и мониторинг на прилагането на минимални стандарти и указания за достъпност на съоръженията и услугите, отворени за или предназначени за широката публика;

б) съобразяването с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни лица, предлагащи съоръжения и услуги, отворени или предназначени за широката публика;

в) обучаване на заинтересованите лица и институции по проблемите на достъпността, засягащи хората с увреждания;

г) поставяне на обозначения в сгради и други съоръжения на Брайлова азбука или в други лесни за четене и разбиране форми;

д) предоставяне на форми за подкрепа като асистенти и посредници, включително водачи, четци, включително и професионални преводачи на езика на знаците, с оглед улесняване достъпа до сгради и други съоръжения, отворени за широката публика;

е) насърчаване прилагането на други подходящи форми на помощ и подкрепа за хора с увреждания с оглед улесняване достъпа им до информация;

ж) подпомагане достъпа на хората с увреждания до нови информационни и комуникационни технологии и системи, включително интернет;

з) способстване още в ранен етап за проектирането, разработването, производството и разпространението на финансово достъпни информационни и комуникационни технологии, за да бъдат достъпни за хора с увреждания при минимална себестойност.