
Снимка на Ашод, показващ знака за Обичам те на жестов език. На син фон. Непосредствено след нея са бутоните, които водят към разговор (чат бот), към видео и към страницата с всички герои. След това започва интервюто с Ашод.
София 10.2019 г.
Активист съм за социална промяна в посока равнопоставеност за всички. Живея в София, родом съм от Хасково. Основател и председател съм на фондация „Заслушай се“.
По-интересен е 😊. Най-малкото, общувам на 3 езика ежедневно – на английски език, на български говорим език и на български жестов език.
„Приятели“
„Птиците умират сами“.
Да. Джак Ръсел териер. Казва се Шумахер. Прекрасен е и много го обичам 😊
У дома.
Онези хора, които истински вярват в силата на другите и правят всичко възможно да съдействат в това.
Вяра в доброто
Да давам любов
Глухотата си
Истинските хора.
Да бъда с най-близките си хора.
Бил съм на около 2 годинки, когато родителите ми разбират. Смятат, че е заради честото ми боледуване като бебе.
Да бъда упорит в това, което правя. Въпреки глухотата си.
Фондация „Заслушай се“ е застъпническа организация за равнопоставеност и пълноценно включване на глухите и слабочуващите хора в България. Застъпваме се и създаваме среда за овластяване на глухите хора чрез образование и социално предприемачество за тях.
Работя по проекти със социална насоченост от около 15 години насам. Междувременно обаче това, което ме вдъхнови истински да се занимавам с такъв тип дейност, е съвместната ми работа с Програмата на ООН за развитие и Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс за около 3 години. След което моят личен опит като човек от общността на глухите хора и предизвикателствата, с които съм се сблъсквал, ме мотивираха да работя за социална промяна в подкрепа на глухите хора.
Това, че съм практически глух, определи житейския и професионалния ми път по различен начин. Ако бях чуващ, сигурно щях да се занимавам с финанси или математика.
Аз не съм естествен носител на жестов език и всъщност аз съм по-скоро човек, който се опитва да бъде мост между чуващия и глухия свят и да покаже красотата на глухата общност и жестовия език.
Всяка държава си има свой национален жестов език.
Да, вече има емотиконки на жестов език.
Че глухите са бавноразвиващи или неми.
Вътрешният ми глас няма звук, той е по-скоро усещане за нещата. И той ми помага да бъда по-наблюдателен за нещата, които се случват около мен.
Имам късмет за това, че имам прекрасен човек до себе си. И съм благодарен, за което. Връзка между глух и чуващ е възможна, когато има силна любов, взаимно уважение към личната свобода и потребности на всеки един от нас.
Никога не съм се самосъжалявал. Просто като бях по-млад не умеех да се самозастъпвам за правата и отговорностите си. Научих се по-късно, като натрупах опит и разбрах, че не е нужно да се крие това, че съм глух. В момента се опитвам да предам този опит на младите глухи хора – да повярват в себе си.
Приемете ги и ги гледайте смело в очите им и покажете, че сте готови да общувате с тях. Всичко е въпрос на желание и отношение.
Да, все още съм единственият, завършил Американския университет тук в България. Безкрайно съм благодарен, че ми повярваха и ми дадоха възможността да бъда в свят, който ми донесе само много контакти и възможности. Трудно беше да следя лекциите, защото преди повече от 20 години не се говореше още толкова за осигуряване на достъпност за глухите хора. Гордея се, че не се отказах и че бях в среда, в която се чувствах напълно равнопоставен.
Да се създадат ефективни приобщаващи практики за глухите деца и младежи в училище, в които има място жестовият език и визуалната култура на глухите. За университетите е задължително да се мисли как да се осигурява достъпност чрез жестов превод и преобразуване на говор към текст.
Има работодатели, които са емпатични към глухите. Не са много, обаче. Но започват да стават все повече и повече. Големият въпрос обаче е колко са глухите хора, които вярват истински, че са равнопоставени граждани със своите права и отговорности. Това също е задача, по която работим.
Тук не става дума за заплащане. Тук става дума дали глухите хора имат нужните умения за дадено работно място и ако нямат, дали работодателите биха инвестирали в тяхното предварително обучение.
На първо място да вярва в себе си. Всичко останало ще си дойде от само себе си. Да се чувства горд, че е глух.
Да имаме общество, в което равнопоставеността да е принцип, а не изключение.
Пишете ми във фейсбук 😊