Законът за личната помощ продължава да е панацея за много хора, да се залагат големи надежди на него. Необходимостта от лична помощ обаче пряко зависи от останалата подкрепа, която човек получава – достъпна среда, лична мобилност, подкрепа в образованието, трудовата реализация, социални услуги и пр. Освен това необходимата подкрепа е различна по същност за различните групи хора с увреждания – някои имат нужда от подкрепа за да отидат да работят (не много специализирана), други от подкрепа за да живеят (по-скоро от типа на здравен асистент или болногледач). Подкрепата за деца и за възрастни също е различна. Трудно може да се унифицира така наречената лична помощ. Както е и много трудно да се определи броят часове лична помощ, от които човек с увреждане има нужда, само на база на анкетни карти.

Затова и приетият закон продължава да не отговаря на нуждите на всички хора, които имат нужда от лична помощ по една или друга причина.

Внесеният законопроект 49-454-01-5 за изменение и допълнение на Закона за личната помощ

Така внесеният законопроект за изменение и допълнение на ЗЛП в основната си част предлага промени, които не са достатъчно издържани, направени са прибързано и отново без реална оценка на въздействието. Има и некоректни текстове.

…..

В обобщение бихме заключили, че предложените промени по текстовете не носят стойност по отношение на постигането на основните цели на закона. Коментарите ни по същество далеч не изчерпват забележките, които имаме по закона и неговото прилагане. Прави впечатление, че цялостно предложенията в Законопроекта за изменение и допълнение на ЗЛП са недостатъчно обосновани, без аргументите, които би дал един детайлен анализ. Не се следва визия, в която един модерен закон се развива на базата на опита по прилагането му. Колкото и консервативна система да е законодателството, един подобен закон, който е част от система би трябвало да отразява промените в средата, обществото и динамиката в развитието на социалната система.

Призоваваме усъвършенстването на този закон да бъде направено професионално и да следва най-добрите практики на законотворческия процес. Промените в ЗЛП трябва да са в синхрон и да са следствие на цялостни промени в системата за оценка на уреждането и осигуряване на комплексна подкрепа за човека с увреждане.

Притеснени сме от факта, че вече няколко години този закон е заложник на популизъм и дезинформация. Липсата на политическа воля го поставя в ролята на разменна монета между политически опоненти. Напомняме, че увреждането няма цвят и политическа окраска. Решаването на тежки социални и обществени проблеми, които определят живота на хората с увреждания, без тяхно участие противоречи на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от Република България още през 2012.

прочетете целия текст ТУК