Днес започваме седмицата с чудесни новини! 

През януари 2024 г. пуснахме сигнал до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) относно дискриминационните ограничения в текстовете на чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето и свързаната с тези алинеи Наредба 2 от март 2019 г.
Относно промени в законите са отговорни народните представители. Относно промени в наредбите са отговорни институциите, които са издали тези наредби.
Ето защо страни по този казус са Народното събрание (НС) и Министерство на здравеопазването (МЗ).
В края на ноември 2024 г. КЗД излезе с решение в полза на сдружение „Общност МОСТОВЕ“ и отправи препоръки към НС и МЗ и да адаптират текстовете в нормативната уредба така, че да елиминират дискриминационните ограничения. Разбира се, институциите обжалваха решението на КЗД в Административен съд София-град (АССГ).
Беше образувано дело, имаше открито съдебно заседание, на които присъстваха и пациенти и журналисти, а в петък, 7.03.2025 г. АССГ излезе с решение в НАША ПОЛЗА! Сдружение „Общност Мостове“ успя да осъди на първа инстанция НС и МЗ, като това е един от малкото подобни прецеденти в България.
РЕШЕНИЕ № 7844 от 07.03.2025 г. по административно дело № 20247010712881/ 2024 г.:
• ОТХВЪРЛЯ жалбите на министъра на здравеопазването на Република България и на Народно събрание на Република България, срещу решение № 351 от 25.11.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта по параграф първи и параграф втори, с които се установява, че разпоредбите на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 2 от 2019 г. и чл.82, ал.3 от Закона за здравето нарушават забраната за дискриминация и осъществяват неравно третиране по смисъла на чл.4, ал. 3 от ЗЗДискр. на пациентите по признак „възраст“, „увреждане“, по отношение заплащането с публични средства на лекарствени продукти, медицински изделия и медицински храни.
• ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите министъра на здравеопазването на Република България и на Народно събрание на Република България срещу решение № 351 от 25.11.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта по параграф трети, относно дадена препоръка на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр., като прекратява производството по делото в тази част.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано в съответния законоустановен срок пред Върховния административен съд (ВАС).
Вярваме, че правото и справедливостта ще победят и че ще можем да извоюваме равно третиране за всички нуждаещи се пациенти.
Никакво отказване!
