Законът за личната помощ продължава да е панацея за много хора, да се залагат големи надежди на него. Необходимостта от лична помощ обаче пряко зависи от останалата подкрепа, която човек получава – достъпна среда, лична мобилност, подкрепа в образованието, трудовата реализация, социални услуги и пр. Освен това необходимата подкрепа е различна по същност за различните групи хора с увреждания – някои имат нужда от подкрепа за да отидат да работят (не много специализирана), други от подкрепа за да живеят (по-скоро от типа на здравен асистент или болногледач). Подкрепата за деца и за възрастни също е различна. Трудно може да се унифицира така наречената лична помощ. Както е и много трудно да се определи броят часове лична помощ, от които човек с увреждане има нужда, само на база на анкетни карти.
Затова и приетият закон продължава да не отговаря на нуждите на всички хора, които имат нужда от лична помощ по една или друга причина.
Настоявахме личната помощ да се определя спрямо индивидуалните потребности на човека с увреждане от такъв вид подкрепа, да не е обвързана с % от Експертното решение на ТЕЛК, тъй като всички сме наясно, че ТЕЛК не оценява адекватно възможностите на хората с увреждания и техните потребности. В Наредбата за медицинската експертиза няма конкретни и ясни критерии за определяне на Чуждата помощ на хората с увреждания и това води до субективно оценяване на тази потребност. Ограничавайки обхвата на ЗЛП за постоянно единствено до хората с право на ЧП, съгласно Експертни Решения на ТЕЛК, Законът отново се бетонира като инструмент за допълнително финансиране на калпак, а индивидуалната оценка почти напълно се обезсмисля. Освен това извън обхвата на механизма остават хора, които имат нужда от подкрепа именно за да участват ефективно в обществения живот, да се образоват, да се развиват, да работят за да са пълноценни граждани.
Допускането механизмът за ЛП да подкрепя единствено хората с най-тежки увреждания, голяма част от които реално имат нужда от обгрижване, а не от подкрепа за да водят независим живот, допуска противоречие с основните принципи на закона, заложени в чл. 2, а именно:
“Чл. 2. Законът има за цел чрез осигуряване на лична помощ да подпомогне ползвателите на лична помощ да упражняват основните си права, да имат възможности за избор, независим живот, активно включване и участие в обществото и достъп до услуги и дейности.”

Внесеният законопроект 47-254-01-6 за изменение и допълнение на ЗЛП
Така внесеният законопроект за изменение и допълнение на ЗЛП в основната си част връща стари текстове от първоначално приетия вариант на закона, някои от които бяха основателно променени. Като цяло считаме, че предлаганите промени не са достатъчно издържани, направени са прибързано и отново без реална оценка на въздействието. Има и некоректни текстове.

прочетете целия текст ТУК